Шармантната офанзива на Макрон на Изток
Също като канцлера Ангела Меркел Еманюел Макрон би трябвало да се оправя с доста задания вкъщи. Може би повече, в сравнение с може да реши сега. Това обаче не му пречи да бъде изключително деен на интернационалната и европейската политическа сцена и да пази мултилатерализма и главните полезности на Европейски Съюз. И това е почтена за хвалба присъща линия в тези турбулентни политически времена в Европа.
Макрон поде една шармантна атака и се пробва да получи поддръжка за своите оферти за промени в Европейски Съюз. Важно е и това, че той разпознава приятелите и враговете и схваща, че стратегическите ползи имат по-голяма тежест от персоналния сексапил.Франция играе основна роля в Европейски Съюз и непрестанно се застъпва за пореден интеграционен развой. Това е нещо, което Румъния и другите другарски настроени към Европейски Съюз страни могат да поддържат, за разлика от Унгария и Полша. При тези условия е мъчно Източна Европа да бъде окачествена като обединен блок. Еманюел Макрон наложи един нов френски лидерски жанр и внесе жизнеспособност в Европейски Съюз. Той потегли на открит конфликт с противниковата коалиция, водена от Унгария и Италия. Унгарският министър председател Виктор Орбан е районен интелектуален водач, само че за жалост не е градивен състезател за огромния европейски план на Макрон, написа в разбор за Deutsche Welle Раду Магдин, румънски политически анализатор, някогашен консултант на министър председателите на Румъния и Молдова.
По отношение на европейския лидерски жанр Макрон е релативно предвидим в своята храброст. Той към този момент направи доста забавни оферти. Реакциите на източноевропейските страни-членки бяха смесени. Германия продължава да бъде еднообразно обичаният и ненавиждан водач в Европейски Съюз. След рецесията в еврозоната мъчно може да се приказва за един френско-германскидвигател, а Полша, която неотдавна беше оповестена за развъртян пазар, минава за водач на източните страни-членки. Това, което желаят източните страни-членки на Европейски Съюз от Париж, Берлин и Брюксел, е място на общата маса. И няма значение дали патриотизмът и национализмът са на респект в Европа или не. Все едно ние живеем в националистически и патриотични времена. В цяла Средна и Източна Европа самоувереността е силната валута. Шармантата атака в тези страни може да действа единствено в случай че се отнасяме към тях с почит и пожелаваме същото от тях. Разковничето е реципрочност.
Същевременно Изтокът чака нещо като нов буржоазен обществен контракт, на чиято база държавните управления да оставят отворени вратите за глобализацията и задграничните компании, а въпреки това да пазят своите жители и да не разрешават те да бъдат експлоатирани.
Повечето източноевропейски страни имат, или най-малкото желаят да поддържат, положителни връзки със Съединени американски щати. Това значи, че при всяка полемика за " Европейски Съюз преди всичко " в Източна Европа би трябвало да става дума за един тип наднационално консолидиране и непоклатимост, а не за битка против Съединени американски щати.
Ясно е, че не всички страни членки на Европейски Съюз в Източна Европа желаят едно и също. Това се отнася даже за страните от Вишеградската четворка. Полша евентуално остава на страната на Унгария, само че Чехия и Словакия са по-малко склонни да следват евроскептичните послания от Варшава и Будапеща. Подходът към тематиката за миграцията сплотява вишеградските страни, само че техните оферти за решение на казуса могат да разсърдят Франция. Балтийските страни избират една мощна Европа в композиция с тесни трансатлантически връзки. Това се отнася също до Румъния и Хърватия, и в по-малка степен до България и Словения.
Вижте продължението на анализа в материала на Bloomberg TV Bulgaria!
По публикацията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Бойчо Попов
Макрон поде една шармантна атака и се пробва да получи поддръжка за своите оферти за промени в Европейски Съюз. Важно е и това, че той разпознава приятелите и враговете и схваща, че стратегическите ползи имат по-голяма тежест от персоналния сексапил.Франция играе основна роля в Европейски Съюз и непрестанно се застъпва за пореден интеграционен развой. Това е нещо, което Румъния и другите другарски настроени към Европейски Съюз страни могат да поддържат, за разлика от Унгария и Полша. При тези условия е мъчно Източна Европа да бъде окачествена като обединен блок. Еманюел Макрон наложи един нов френски лидерски жанр и внесе жизнеспособност в Европейски Съюз. Той потегли на открит конфликт с противниковата коалиция, водена от Унгария и Италия. Унгарският министър председател Виктор Орбан е районен интелектуален водач, само че за жалост не е градивен състезател за огромния европейски план на Макрон, написа в разбор за Deutsche Welle Раду Магдин, румънски политически анализатор, някогашен консултант на министър председателите на Румъния и Молдова.
По отношение на европейския лидерски жанр Макрон е релативно предвидим в своята храброст. Той към този момент направи доста забавни оферти. Реакциите на източноевропейските страни-членки бяха смесени. Германия продължава да бъде еднообразно обичаният и ненавиждан водач в Европейски Съюз. След рецесията в еврозоната мъчно може да се приказва за един френско-германскидвигател, а Полша, която неотдавна беше оповестена за развъртян пазар, минава за водач на източните страни-членки. Това, което желаят източните страни-членки на Европейски Съюз от Париж, Берлин и Брюксел, е място на общата маса. И няма значение дали патриотизмът и национализмът са на респект в Европа или не. Все едно ние живеем в националистически и патриотични времена. В цяла Средна и Източна Европа самоувереността е силната валута. Шармантата атака в тези страни може да действа единствено в случай че се отнасяме към тях с почит и пожелаваме същото от тях. Разковничето е реципрочност.
Същевременно Изтокът чака нещо като нов буржоазен обществен контракт, на чиято база държавните управления да оставят отворени вратите за глобализацията и задграничните компании, а въпреки това да пазят своите жители и да не разрешават те да бъдат експлоатирани.
Повечето източноевропейски страни имат, или най-малкото желаят да поддържат, положителни връзки със Съединени американски щати. Това значи, че при всяка полемика за " Европейски Съюз преди всичко " в Източна Европа би трябвало да става дума за един тип наднационално консолидиране и непоклатимост, а не за битка против Съединени американски щати.
Ясно е, че не всички страни членки на Европейски Съюз в Източна Европа желаят едно и също. Това се отнася даже за страните от Вишеградската четворка. Полша евентуално остава на страната на Унгария, само че Чехия и Словакия са по-малко склонни да следват евроскептичните послания от Варшава и Будапеща. Подходът към тематиката за миграцията сплотява вишеградските страни, само че техните оферти за решение на казуса могат да разсърдят Франция. Балтийските страни избират една мощна Европа в композиция с тесни трансатлантически връзки. Това се отнася също до Румъния и Хърватия, и в по-малка степен до България и Словения.
Вижте продължението на анализа в материала на Bloomberg TV Bulgaria!
По публикацията работиха: Екип на Bloomberg TV Bulgaria , редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ




